Едно естествено последствие от съществуването на нашето его е критиката. Обикновено това е опит под формата на несъзнателна или по-скоро неумело приложена надежда на един човек да промени поведението на друг. Критикуването е неефективен начин да промениш нечий избор, точно защото сама по себе си е нападателна постъпка, която кара човека подложен на нея да се отбранява и защитава. Също както ако изплашиш костенурката и тя си скрие главата няма да успееш да я накараш да ходи, така и смъмрения съпруг, колега или дъщеря няма да поискат да променят доброволно и с желание поведението си, а това означава, че дори да „наложиш” промяната на сила, качеството и ще бъде в най-добрия случай посредствено. Вместо това, бихме могли да постъпим много по ефективно ако просто дадем на милата костенурка доброта, малко храна и пространство, за да бъде себе си. Струва ми се ненужно да изтъквам колко по-ефективна и качествена е промяната, когато идва от взаимоотношения основани на поощрение, даване на пример и похвала. Следващият път, когато някой ви одобри или критикува забележете как се чувствате във всеки един от случаите. Това ще ви помогне внимателно да подбирате собствените си думи и поведение, в моментите, когато сами се намирате в ролята на даващия обратна връзка на нечия чужда постъпка.

Повечето хора реагират на критиката остро и с негативно отхвърляне, а понякога и с физическо насилие. Изглежда често бъркаме критиката с обида, но разлика има. Когато някой цели да ни нарани вербално, не само тона му е подходящо избран, но най-важното е, че думите му винаги са обидни. Няма как да не ги разпознаем – „идиот”, „кретен”, „помияр” и какво ли още не всеки от нас е чувал в един или друг момент от живота си. От друга страна, в критиката липсват подобни епитети, но причината да се засягаме толкова силно от нея е, във факта, че думите, които се използват са смесени с нещо, което лази по нервите на човека не по-малко от безкрайния рев на бебето от долния етаж всяка нощ в три и нещо – негативния тон на поучителното наставлявление. Той се дължи предимно на неспособността на критикуващия да комуникира по-добре и силното му убеждение в правотата на „неговата” гледна точка относно това кой е бил „правилния начин” да се постъпи във въпросната ситуация. Много често хората ни критикуват точно защото онова, което сме направили противоречи пряко на тяхното „правило” за това кое е възможно и кое не или как се прави дадено нещо. В повечето случай обаче критикуващия дори не си спомня и не знае от къде и как е възникнало това правило, но въпреки това от реакцията му личи, че е готов да го защитава неотстъпно и дори ако се налага да се кара и спори ужесточено в негова защита, много често без да осъзнава липсата на каквато и да било логика в убеждението си. Сещам се за историята на една двойка младоженци. Скоро след сватбата, съпругата решила да изненада приятно своя любим за вечеря като му сготви печен бут от агне. Преди още обаче да поставила тавата във фурната, мъжът и се прибрал и виждайки какво прави жена му бързо я скастрил:

 - Ама какви ги вършиш?! Не може да слагаш целия бут. Не се прави така! Само ще го опорочиш. Остави на мен, аз знам как се готви правилно, така че да стане добре!.

Съпругата, макар и разочарована от неудобрителната и негативна реакция на своя мъж, решила да постъпи по-мъдро като не реагира на критичния тон и мило отстъпила кухнята, за да остави съпруга си да сготви месото. Когато той започнал да действа обаче направил нещо, което силно изненадало и озадачило жената с липсата си на всякаква логика. Тя не се сдържала и попитала:

 - Скъпи, не разбирам, защо преди да поставиш бута в тавата първо го изряза от двете страни и махна отрязаните парчета месо? В съда има достатъчно място за целия бут и без да се налага да го намаляваш така.

Мъжа и отвърнал, че нищо не разбира от това как се готви вкусно агнешко и продължил с работата си. Жената не спряла да настоява за смислен отговор и тогава съпруга и казал:

 - Виж сега, мама ме е научила да го правя така, а тя знае най-добре. Все пак е и професионален готвач, нали?! Така се прави печен агнешки бут и толкоз!

Съпругата не останала удовлетворена и от този отговор и затова решила да не оставя нещата така. Взела телефона и се обадила на свекървата, за да я попита каква е истинската тайна зад този начин на приготвяне. По-възрастната жена и отвърнала:

 - Еее, ами прав е сина. Това е верния начин да се сготви бута. Ама да ти кажа, незнам защо точно по този начин, затова ако искаш питай майка. Тя ме научи на него.

Младата жена се съгласила и когато не след дълго семейството се събрало на празнична вечеря, едвам се сдържала докато стигнат и веднага щом видяла старата баба се доближила и я попитала:

 - Бабо, абе кажи ми моля те, защо си научила двете си деца така да готвят агнешкия бут, че наистина вече не издържам от любопитство относно цялата тази мистерия!.

Възрастната жена отговорила:

 - Ами чедо, като бяхме млади нямахме много удобства както вие имате сега. Затова винаги като готвех бута трябваше да го режа от двете страни понеже тавата ми беше малка.